Нашумяло дело за убийство в Казахстан повишава осведомеността за домашното насилие

Записите от камери за видеонаблюдение, показани на процеса за домашно принуждение, бяха смущаващи: Вижда се по какъв начин обвиненият влачи жена си за косата й, след което я удря и рита. Часове откакто е записано, тя умря от мозъчна контузия.

Процесът против предприемача Куандък Бишимбаев, някогашен министър на стопанската система на Казахстан, за гибелта на брачната половинка му Салтанат Нукенова, докосна нервите в централноазиатската страна. Десетки хиляди хора са подписали петиции, призоваващи за по-сурови санкции за домашно принуждение.

На 11 април сенаторите утвърдиха законопроект, затягащ законите за съпружеското принуждение, а президентът Касим-Жомарт Токаев го подписа четири дни по-късно. Той е наименуван „ Законът на Салтанат “ в нейна чест.

Казахстанците са приковани от процеса против Бишимбаев, първият в страната с над 19 милиона души, който се предава онлайн, а дебатите за него преобладават в обществените медии. Мнозина го виждат като миг на истината за обещанията на Токаев за промени и търсене на отговорност от длъжностните лица.

44-годишният Бишимбаев, в миналото считан за свежо, образовано на Запад лице на държавното управление на Казахстан при някогашния водач Нурсултан Назарбаев, беше вкаран в пандиза за рушвет през 2018 година, преди да бъде опрощение по-малко от две години след 10-годишната си присъда.

31-годишната Нукенова беше открита мъртва през ноември в ресторант, благосъстоятелност на един от роднините на брачна половинка й. Бишимбаев, който беше упрекнат в измъчването и убийството й, седмици наред твърди, че е почтен, само че призна в сряда в съда, че я е бил и „ несъзнателно “ е предизвикал гибелта й.

Неговите юристи в началото оспориха медицински доказателства, сочещи, че Нукенова е умряла от многократни удари в главата. Те също по този начин я разказват като склонна към ревнивост и принуждение, макар че нито едно видео от охранителните камери на ресторанта, пуснато в съда, не демонстрира по какъв начин тя атакува Бишимбаев.

Айтбек Амангелди, по-големият брат на Нукенова и основен очевидец на обвиняването, сподели Асошиейтед прес, че не се съмнява, че трагичната орис на сестра му е трансформирала отношението към домашното принуждение.

„ Променя мнението на хората, когато видят непосредствено по какъв начин наподобява, когато човек е малтретиран “, сподели Амангелди във видео изявление, цитирайки мъчителното видео, пуснато в съда.

„ Разбира се, това е Трудно ми е да бъда в съда, да чувам всякакви неща, които страната на подсъдимия приказва ”, сподели той. „ Още по-болезнено е да знам, че (техните) думи се популяризират в цялата страна. Но разбирам, че тези излъчвания са и учебен материал, в това число за юристи и бранители на правата на индивида. “

Подобно на прилежаща Русия, Казахстан значително остава патриархално общество и напредъкът е муден по въпроси като домашното принуждение, полов тормоз и разлики в заетостта.

Според изследване от 2018 година, подкрепено от Организация на обединените нации Жени, организацията на Организация на обединените нации за тъждество сред половете, към 400 дами умират от домашно принуждение всяка година в Казахстан, макар че доста случаи на принуждение не престават неотчетени.

През 2017 година Казахстан декриминализира побоищата и други дейности, причиняващи „ незначителни “ физически вреди, като ги направи наказуеми единствено с санкции или къси периоди затвор. През същата година Русия одобри сходен закон, възмущавайки бранителите на правата на дамите. Новият закон на Казахстан обръща това, като усилва наказванията за нападателите и вкарва нови закононарушения, в това число тормоз над малолетни.

Дни след гибелта на Нукенова нейните родственици стартираха онлайн петиция, призоваваща управляващите да одобряват „ Закона на Салтанат “, с цел да засилят отбраната на хората, изложени на риск от домашно принуждение. Той бързо събра над 150 000 подписа.

Когато стартира процесът против Бишимбаев, повече от 5000 казахи писаха на сенатори, настоявайки за по-строги закони против злоупотребата, споделиха казахските медии.

Все отново Амангелди сподели, че окончателната версия на закона не включва всички разпореждания, които той фамилията и съдружниците са желали, отбелязвайки, че „ към момента нямаме законови правила по отношение на преследването и издевателството “ на възрастни.

Виктория Ким, основан в Казахстан откривател в Human Rights Watch, сподели, че самото разбиране за „ домакински принуждение ” отсъства от наказателния кодекс на страната. Включването му, сподели тя, би изпратило „ по-ясен сигнал “.

Но Амангелди твърди, че казахстанското общество явно е „ минало точка, от която няма връщане “.

„ В продължение на години в Казахстан и в целия район въпросът (за домашното насилие) беше затулен в безмълвие. Повдигането на въпроса към този момент е половината от решението “, сподели той.

Защитникът на правата на дамите Айгерим Кусаинкизи сподели, че процесът против Бишимбаев е довел до „ групово събуждане “ измежду политиците и елементарните жители.

“ Някои може даже да го дефинират като процеса на века.... Мъжете политици, по-специално, започнаха да обмислят последствията от домашното принуждение върху личните им дъщери “, сподели Кусаинкизи, който беше измежду представителите на гражданското общество, с които законодателите се съветваха, преди да одобряват законопроекта.

Предложенията се натъкна на яростен отпор от Казахския съюз на родителите – авторитетна асоциация, която отразява опълчването на Русия на феминистките начинания и правата на ЛГБТК+. В деня, в който Токаев подписа закона за домашното принуждение, организацията даде своята премия „ Майка на годината “ на майката на Бишимбаев, Алмира Нурлъбекова, в символ на самопризнание за нейната „ храброст... да поддържа сина си в правосъдни процедури и да се бори за правата му “.

Токаев неведнъж е приказвал за подсилване на отбраната на дамите. През януари той се намеси, откакто Министерството на правораздаването отхвърли да прегледа петицията на фамилията на Нукенова.

Въпреки включването на деятели в законодателния развой, някои казахстански правозащитници настояват, че приемането на закона е било съпроводено от продължаващ напън върху тези бранители, без значение от държавното управление.

Миналия месец, управляващите в Алмати - най-големият град и бизнес център на Казахстан - блокираха протест за Международния ден на дамата, с цел да покажат взаимност с жертвите на домашно принуждение. Феминита, феминистката и правата на ЛГБТК+ групата, която се опита да го провежда, се бори от години за публична регистрация.

През декември Казахстан сложи активистката за правата на дамите Дина Смаилова в листата си за търсене, откакто управляващите започнаха престъпно следствие за машинация което тя разказа като евентуално отмъщение за работата си.

Смаилова, началник на фондация NeMolchi.KZ, което значи „ Не мълчи “ и се застъпва за оживели от принуждение, сподели пред АП, че тя и нейната организация са били не мога да се причисля към полемиките по новия закон.

„ Изгубих религия в управляващите, тъй като даже когато одобряват закон, защитаващ дамите и децата от принуждение, те одобряват по-сурови закони против самостоятелни публицисти и блогъри, ” сподели Смаилова в изявление от Черна гора, където живее.

Тя приветства законопроекта „ като първа стъпка “, само че сподели, че той може да бъде прибавен съответно единствено след справяне с „ корупцията и непотизма “ в правоприлагащите органи и съдилищата, базирайки се на делото за машинация против нея.

„ Казахстан е страна, в която всеки има доста родственици … и в случай че има дело по отношение на родственик на някого в правоохранителните органи, тогава този човек сигурно ще избегне отговорност “, сподели тя, добавяйки, че са нужни просветителни и медийни акции за смяна на настройките.

Говорителят на Сената Маулен Ашимбаев сподели, че вярното използване на закона ще изисква „ доста работа “, в това число просветителни акции в учебните заведения и медиите, както и бдителността на групите на гражданското общество.

Ким от HRW сподели пред AP, че следствието на Смаилова, която неведнъж е подлагала на критика неспособността на чиновниците да защитят измъчвани дами и деца, е било помрачено от „ многочислени процедурни нарушавания ”, което поражда „ съществени опасения, че тя е преследвана. ”

„ Бих желал да видя повече подготвеност от страна на управляващите да оказват помощ и поддържат тези, които се борят за и предизвикват правата на дамите “, сподели откривателят, отбелязвайки опасенията по отношение на световната известност на Казахстан изигра роля в желанието му да работи против домашното принуждение.

„ Международните организации приканват за тази съответна стъпка от години. Това е нещо, което управляващите бяха подготвени да създадат, с цел да се срещнат на половина със бранителите на правата “, сподели тя.

Междувременно процесът против Бишимбаев продължава да провокира несъгласия. Полицията проверява телефонни закани, докладвани от арбитър Айжан Кулбаева, откакто тя отхвърли съдебномедицински доказателства от юристи на отбраната, които настояват, че гибелта на Нукенова може да е била породена от съществуващо положение.

С наближаването на заключителните причини в Казахстан бушува спор по отношение на правосъдната система и правата на дамите, като мнозина имат вяра, че процесът към този момент е трансформирал страната вечно.